Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
4. двете твои ненки — като две яренца, сърнински близначета;
5. шията ти — като стълб от слонова кост; очите ти — Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти — ливанска кула, обърната към Дамаск;
6. главата ти на тебе — като Кармил; и косата на главата ти — като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7. Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8. Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки — на гроздове.
9. Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри — като мирис от ябълка;
10. устата ти са като най-добро вино. — Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11. Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12. Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13. утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14. Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
Глава 8.
1. О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2. Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3. Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
5. Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? — Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6. Положи’ ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността — люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7. Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8. Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9. Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10. Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11. Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12. Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста — за пазачите на плодовете му.
13. Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14. Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
Книга Премъдрост Соломонова71
Глава 1.
1. Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете,
2. защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него.
3. Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.
4. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха;
5. защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда.
6. Човеколюбивият дух е премъдрост и няма да остави ненаказан оногова, който богохулствува с уста, защото Бог е свидетел на вътрешните му чувства, истинен зрител на сърцето му и слушател на езика му.
7. Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума.
8. Затова, никой, който говори неправда, не ще се укрие, и не ще го отмине изобличителният съд.
9. Защото по’мислите на нечестивеца ще бъдат изпитвани, и думите му ще възлязат при Господа да изобличат беззаконията му,
10. понеже ухото на ревността чува всичко, и ропотът няма да се скрие.
11. Затова пазете се от безполезен ропот и вардете се от злодумство на езика, защото дори тайна дума не ще мине току-тъй, а клеветни уста убиват душата.
12. Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си.
13. Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите,
14. защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.
71
Тая книга е преведена от гръцки.